Крепостта Урвич

urwichshema1

     Крепостта „Урвич” най-често e споменавана в хрониките от ХIV век. Съдбата на крепостта „Урвич” все още е забулена в мистерия и легенди, за нейното величие в миналото са се пяли много песни, които са запазени и до днес и обогатяват местния фолклор. Тук според преданието се е водила тежка битка между османлиите и цар Иван Шишман (или цар Ясен), в която накрая той загива. Доказано е, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман – Иван Асен V. Самата крепост освен, че е пазила подстъпите към Ихтиман и Самоков, била използвана и за охрана на манастирите от Софийската Света гора.В миналото река Искър е била твърде пълноводна и е представлявала голяма пречка за достъп от юг към крепостта „Урвич”, особено когато за допълнителна преграда водите на реката са били насочвани чрез специален вал около хребета и така го превръщали в непристъпен остров. Именно в тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост, крепостната черква „Св. Илия” и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни”.Според историка-археолог Димитър Овчаров, провел проучвания в крепостта през 1969г. със средства на Военно-историческия музей, село Панчарево, според преданията Главешово, което се ползвало с известни привилегии от царската власт било аванпост на крепостта – като елемент от цялостната охранителна система на гр. Сердика.

 

Urvich

 

        Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността. Крепостният зид е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350м. и широко до 150м. От юг и от запад се издигат зъбери, наречени Калето и Царичина скала, които може би са били включени във фортификационната система на крепостта, без обаче да бъдат допълнително укрепявани, поради естествената им непристъпност. Където крепостта е била особно уязвима е имало високи бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7-8м. с дебелина на стените до 1,20м. За строителството и е използвана открита сантрачна система, характерна за края на 13, началото на 14 век. Вътрешните сгради не личат много добре, но особено характерен е комплексът от постройки около крепостната черква „Св. Илия”.Крепостта „Урвич” е съществувала в епоха, когато огнестрелното оръжие не е било познато и е била пригодена за водене на бой чрез използване на лък и стрела, меч, копие, боздугани, секири и др. Турците вероятно са разрушили крепостта веднага след превземането и, тъй като по стражевите кули няма следи от които да личи че е била пригаждана по – късно за стрелба с огнестрелно оръжие.Има предположения, че строежът на крепостта е започнал още по времето на хан Крум, като архиолозите доказват, че е изградена основно по времето на цар Иван Асен II (1218 – 1245г.). По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост „Царевец”. Крепостта „Урвич” е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков”, който придобива особено значение през 13-14 век и вероятно е била изградена като държавна крепост със стратегически функции. Съвсем не е изключено обаче в последствие нейните владетели да са придобили икономически функции и привилегии.Средновековната крепост „Урвич”, заедно с крепостната черква „Св. Илия”, Панчаревския манастир „Св. Никола – Летни” и близкия Кокалянски манастир „Св. Архангел Михаил”, образуват Урвичкия крепостен комплекс. Култовият комплекс е част от Софийската (Мала) света гора – съвкупност от религиозни храмове, разположени в оградните на Софийското поле планини, особено по Витоша, Плана и Лозенската планина, където се намират четиринадесет от тях. Околните села са обслужвали крепостта и феодала. По – късно вероятно крепостта се е превърнала в център на феодално владение, като феодалът е продължил да изпълнява охранителните си задължения спрямо държавата. Не е изключено той да е бил зависим не само от царя, но и от средецкия катепан/жупан/ – управител. Особено много нараства ролята на крепостта по време на продължителните битки за отбраната на София, когато турците владеят вече Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града. В нея Цар Иван Шишман, наричан от местното население Ясен е водил последните си битки срещу Османските нашественици. Той е прокарал и на него е кръстен и панорамния път в подножието на Витоша – от Бояна, през Драгалевци и Бистрица за Панчарево – Ясенов път”, чрез който „Урвич” е установявал постоянна връзка с витошките крепости „Бистрица” и „Батил” – Бояна.Историческата местност е разположена в живописен меандър, обявен за природна забележителност, който по своите природни дадености прилича на Велико Търново с причудливите извивки на река Янтра.Експонирането на крепоста и разработването на културно-познавателен маршрут в историческата местност, включващ целия Урвички крепостен комплекс ще допринесе за превръщането на тази крупна културно-историческа забележителност в атрактивна туристическа дестинация, в непосредствена близост до столицата.

 

Urvich fortress

Столична община - Район Панчарево ©2017

Дизайн и разработка Комтехсис