КОКАЛЯНЕ

Начало

 заглавнаКокаляне е  разположено в полите на Витоша, в най-ниските ѝ склонове и покрай р.Искър, по шосето София-Самоков. Намира се на 15 км. от центъра на столицата, заобиколено от всички страни с планински хълмове, в котловина с 700 м надморска височина. Недалеч от него се намира Лозенската планина, с Урвишката крепост, Урвишкия и Кокалянския манастири.Насреща му са водите на Панчаревското езеро, отзад и в страни Витоша и Плана планина.
В някои от публикациите на местния вестник „Девети септември“ езиковедът Вале Велев пише, че името произлиза от „кокал“ - влашка дума, която на български ще рече „височина, връх, купчина“ - а височини и върхове наоколо има в изобилие. Променяно е като Кокаляни, Кокалене, Кокаленя и пр. В песни и предания то е „Старото село Кокаляне“, „Царевото село“.
След Освобождението в Кокаляне оцелелите къщи и родове са сравнително малко — около 15. През 1889 г. частна белгийска фирма построява електроцентралата до с. Кокаляне. В дола, образуван от течението на Искъра, се строи текстилна фабрика, но през 1930-те години е преобразувана в бакърена (медна) фабрика. Така бившата тъкачница / бакърена фабрика / чугунолеярна става поливна станция за тогавашния Земеделски професионален съюз, след това е болница за туберкулозно болни (изключително добри климатични условия за това заболяване), а днес е „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация“. 
Вилните зони са разположени в планински релеф и затова предоставят прекрасен изглед към планини и гори, а от по-високите места на балкана се виждат къщите на селото и дори на София. 
Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил"
В първоначалния си вид Кокалянският манастир датира от Второто българско царство. Според предания и исторически данни е построен в началото на 11-ти век, по време на управлението на Цар Самуил. По време на турското владичество на два пъти е опожаряван. Възстановен е напълно след Освобождението, като храма е построен през 1896 г на мястото на стария, разрушен през 1858г. Църквата е разположена по средата на двора и представлява , еднокорабна сграда без купол. Освен нея комплекса включва две жилищни сгради, четири параклиса, стопански постройки и красива камбанария, издигната през 2000 г. Целият комплекс е ограден с масивен двуметров зид. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1969 г. манастирът е обявен за паметник на културата.

ТРАНСПОРТ
До селото се стига с автобусни линии №1, 3, 4. От 1 август 2011 автобусна линия №1 преминава през самото село.

В селото има: общопрактикуващ лекар - ул. „Кръстан Младенов“ № 1 и стоматологичен кабинет – ул. „Старата чешма“ № 2

ПОЩА – ул. „Кръстан Младенов“ № 1
Работно време: 07:30 – 12:00 и 13:30-17:00 часа

 

КМЕТСТВО КОКАЛЯНЕ

Кмет: Александър Борисов
Приемно време: Сряда 09:00 - 12:00 часа

Работно време: Всеки ден от 08:30 - 17:00 часа
Адрес: ул. „Кръстан Младенов“ № 1
Телефон: 02/992-35-34


Новини

Образование

История

ИСТОРИЯ КОКАЛЯНЕ

НАЗАДКрепостта "Урвич"

 урвичУрвич е създадена като крепост някъде към IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV век при отбраната на Втората българска държава. Това е една от най-силните твърдини на царете Иван Шишман и Иван Асен V, известен в района като цар Ясен. Ролята и нараства особено много при последните продължителни битки за Средец, когато турците вече владеят Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града. Цял епос от предания и легенди за Урвич обогатяват местния фолклор. Историческата местност „Урвич“ е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър обявен за природна забележителност. Самата укрепена територия заема хребета „Средобърдье“ в близост до пресечната точка на трите планини – Лозенска, Плана и Витоша. Намира се на 21 км от центъра на София, по пътя за Самоков, в рамките на Столична община.

В миналото река Искър е била твърде пълноводна и е представлявала естествена пречка за достъп от юг към крепостта „Урвич“, особено когато за допълнителна преграда водите на реката били насочвани чрез специален вал около хребета и така го превръщали в непристъпен остров. В такъв случай достъпа до крепостта по суша се осъществявал единствено в една много тясна ивица, по посока на Царичина скала. От запад се използвал подвижен мост над р. Искър, който свързвал крепостта с местността „Самодивска градина“, любимо място за разходка на царската фамилия. Оттам започвала и пътеката към Кокаляне през „Василица“ и към Железница, по долината река Ведена. Освен стражеви кули, съществували и постоянни постове за наблюдение на района извън крепостта, при Дяволския мост и при м. Роба, които при нужда сигнализирали за опасност от нападение по посока на Ведена и моста бил демонтиран.

Именно в тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост „Урвич“, крепостната черква „Св. Илия“ и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни“.

Разположението и направлението на крепостната стена личи слабо на повърхността. Крепостният зид е бил издигнат на самия ръб на стръмните склонове на рида, като е заграждал пространство с продълговата трапецовидна форма, дълго 350м. и широко до 150м. От юг и от запад се издигат зъбери, наречени Калето и Царичина скала, които може би са били включени във фортификационната система на крепостта, без обаче да бъдат допълнително укрепявани, поради естествената им непристъпност. Където крепостта е била особно уязвима е имало високи бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7-8м. с дебелина на стените до 1,20м. За строителството и е използвана открита сантрачна система, характерна за края на XIII, началото на XIV век. Вътрешните сгради не личат много добре, но особено характерен е комплексът от постройки около черквата „Св. Илия“.

Крепостта „Урвич“ е съществувала в епоха, когато огнестрелното оръжие не е било познато и е била пригодена за водене на бой чрез използване на лък и стрела, меч, копие, боздугани, секири и др. Турците вероятно са разрушили крепостта веднага след превземането и, тъй като по стражевите кули няма следи от които да личи че е била пригаждана по-късно за стрелба с огнестрелно оръжие.

Има предположения, че строежът на крепостта е започнал още по времето на кан Крум, като архиолозите доказват, че е изградена основно по времето на цар Иван Асен II (1218 – 1245г.). По природна даденост, замисъл и начин на строителство тя прилича много на търновската крепост „Царевец“. Крепостта „Урвич“ е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков“, който придобива особено значение през XIII-XIV век и вероятно е била изградена като държавна крепост със стратегически функции. Съвсем не е изключено обаче в последствие нейните владетели да са придобили икономически функции и привилегии.При последните проучвания на крепостта от 2011 година бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна военна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия с производствени центрове по хълмовете надолу, който е имал огромно значение за целия регион. 

© 2019 Столична община р-н ПАНЧАРЕВО.Всички права запазени. Дизайн и разработка: Comtechsys