ЛОЗЕН

Начало

lozen zaglavnaЛозен се намира на 15 км източно от София, по автомагистрала „Тракия“. На север селото граничи с Казичане, на изток със София-град, на запад граничи със село Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в една от най-високите стопанско усвоени части на Лозенската планина. Надморската височина на селото е от 700 до 900 метра.

Климатът в Лозен е умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони. Средните годишни температури на въздуха са -1°С през януари до 30°С през юли. Средните годишни температури са отрицателни от началото на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до средата на септември температурите са над 20° С.

Годишния ход на валежите има ясно изразен континентален характер - зимните валежи (100-120мм) са значително по-малко от летните (120-180 мм). През селото протичат 6 малки рекички, чийто малък отток се засилва със снеготопенето и намалява през пролетно-летните месеци.

Почвите около Лозен са няколко вида: по високите склонове на планината те са канелени-горски, в подножието на планината са алувиални и алувиално-ливадни, а на територията на самото село и под него са са ливадно-канелени почви. Алувиалните и алувиално-ливадните почви имат песъчливо глинест състав, който благоприятстван от плитките подпочвени води създава благоприятни условия за развитието на земеделски култури. Растителната покривка в Лозен е изключително разнообразна, което се дължи на местните екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността.

Както климатът, така и сложният релеф са първостепенните природни фактори за разнообразната флора и фауна на района. На териториите, които сега са заети от селскостопански култури, има тревисти видове, като саадина, белизима, луковична ливадина и др. Разновидностите на садината включват голям брой съпътстващи видове като метлица, очеболец, власатка, детелина и др. По тези места често се срещат представители на дървесна и храстова растителност, които са остатаци от съществувалите някога горски и храстови общества. Доста често срещани са зимен дъб, цер, глог и др. Над 800-900м надм. височина виреятгори от зимен дъб, трепетлика, габър, а на по-голяма височина и дъб.Най-ниските територии по-широко разпространение имат върби, тополи и акация. Животинския свят е представен от малко на брой видове. От земноводните се срещат жълтокоремна буика, голяма водна жаба и по рядко дъждовникът. Дребните гризачи са представени от обикновената полевка, а бозайниците - от зайците.

Село Лозен се намира в полите на Лозенската планина. Макар и невисока, планината предлага красиви гледки в далечина към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От най-високия връх Полуврак се вижда язовир „Искър“.

Туристическата база в Лозенска планина е много бедна. Хижи липсват, а единственият туристически заслон е „Синаница“, намиращ се под поляните в м. Дърводелеца, високо над р. Искър. Отворено за ползване е преддверието на Ловната жижа. Има няколко открити заслона (тип навес) - Голия рид, Ловния заслон под връх Раковичка могила, заслон Половрак под едноименния връх, заслон Урвич в едноименната местност над обиколната пътека. 2-те лентови маркировки (червена и жълта), започващи от Лозен през връх Половрак до селата Долни Пасарел и Кокаляне, са положени през лятото на 1999 г. По-стара е синята лентова маркировка по почвения път от Долни Пасарел по река Ракита за село Габра.

Първите заселници по тези земи са одри и огости, които според редица запазени сведения в черковните книги и стенописи били християни. Такъв до голяма степен е храмът "Св Мъченик Георги" в Долни Лозен. Той е реставриран от катедра "Реставрация" на Националната художествена академия със средства, събрани от жителите на селото.

За село Горни Лозен разказват, че е основано от юнак, надвил "чер арапин" и спечелил свободата на свои сънародници. За Долни Лозен разказват, че е основан от преселници, живеещи в местността Селище (Новиханско). Местните хора разказват също, че селата са основани от двамата братя Лозанови, които се скарали и разделили заради стадото което пасяли заедно.

В историческите извори село Лозен се споменава още от турско време. Едно от неоспоримите доказателства за съществуването му още от Втората българска държава е наличието на Лозенския манастир. Той възниква през 1382 г., когато е завладяна Урвишката крепост и София пада под османска власт. Скоро след това манастирът бива разрушен, за да бъде възроден отново през 17 в.

 

КМЕТСТВО ЛОЗЕН:

Кмет: Георги Младенов

Албена Спасова - Старши специалист

Христина Колва - Специалист

Адрес: ул. „Съединение” № 112
Телефон: 02/992-64-64; 02/992-63-64


Новини

НАЗАДНЧ 'Светлина - 1928", с.Горни Лозен

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕСВЕТЛИНА – 1928“

1

Адрес: село Горни Лозен, ул. „Янко Панайотов“ № 27А

Читалище „Светлина" е действащо читалище, регистрирано под номер 1777 в Министерство на Културата на Република България.

Библиотеката към читалището е регистрирана в регистъра на обществените библиотеки под номер 1075

РАБОТНО ВРЕМЕ БИБЛИОТЕКА

Понеделник   от 15.00 ч.    до  21.00 ч.

Вторник           от 8.00 ч.     до   14.00 ч.

Сряда               от 14.30 ч.  до    20.30 ч.

Четвъртък       от 15.00 ч.  до   21.00 ч.

Петък               от 14.30 ч.  до    20.30 ч.

Библиотекар: Цветанка Сиракова

Телефон: 02/992-60-14

 

РАБОТНО ВРЕМЕ ЧИТАЛИЩЕ

Понеделник   от 15.00 ч.    до  21.00 ч.

Вторник           от 8.00 ч.     до   14.00 ч.

Сряда               от 14.30 ч.  до    20.30 ч.

Четвъртък       от 15.00 ч.  до   21.00 ч.

Петък               от 14.30 ч.  до    20.30 ч.

Секретар: Кинка Галова

Телефон: 02/992-60-14

e-mail: svetlina_bg@abv.bg

 

Читалището е учредено на 3-ти декември 1928 година на общоселско събрание.

             Предложението на читалищното събрание приема единодушно да му се даде името „Цар Борис III”, с протокол №1 от 24.02.1946 година читалището се преименува на читалище „Светлина” и се взема решение за строеж на читалищна сграда.

            Прогресивни младежи от селото влизат в ръководството на читалището и с дейността си спомагат за популяризирането му като средище за културен отдих на населението. Активно участват в подготовката на сказки, беседи и пиеси.

2

            И днес читалището остава място за реализиране на културните интереси на хората.

Читалището разполага с детски танцов състав, основен танцов състав, фолклорна певческа група-възрастни за автентичен фолклор, фолклорна певческа група за автентичен фолклор -млади, група за народни обичаи, клуб „Градина, билка и дом" ,клуб „Българско везмо" и  клуб „Читалищен туризъм", клуб „Млад краевед”  и „Клуб български народни танци”.

3

Библиотеката в края на 2016 година  разполага  с фонд над 8 500 тома.  През 2010 година спечели проекта „Глобални библиотеки – България” – което се изразява в три настолни компютри, три монитора, мултифункционален принтер  и  проектор с екран и стойка.

    Ежегодно се провеждат:

 - „Васила” на 31-ви декември –топене на пръстени и на 1-ви януари – вадене /наричане/ на пръстени.

 - Тодоровден – м. февруари На този ден се захранват конете и се провеждат конни надбягвания.

- Лазаруване – м. април Лазарки посещават домовете с пожелание за здраве и берекет.

- „Ден на детето 1-ви юни „ – детско шоу в парка пред читалището и рисунка на асфалт и торта за всички.

- Фестивали на танцовото и певческо изкуство – провежда се три поредни дни през м. юни.

 - Коледа – две мъжки певчески групи посещават домакинствата с пожелание за здрава и плодородна година.

История

ИСТОРИЯ ЛОЗЕН

Забележителности

© 2019 Столична община р-н ПАНЧАРЕВО.Всички права запазени. Дизайн и разработка: Comtechsys