logo panch

27
Ян 12

Минерални води

 

          Топли минерални извори има в с. Панчарево, Железница и Кривина.В периода 1980-1987 г. в района на с. Казичане – с. Равно поле е проведено детайлно сондажно проучване за търсене на термоминерални води. В резултат на това проучване (Ананиев и кол., 1993) е разкрито най-високо температурното находище на минерални води в границите на Софийския грабен, регистрирано като находище „Казичене – Равно поле”.След сравняване на пиезометричните нива и температурата на водата в хидрогеоложките формации, преминати от проучвателните сондажи се установява, че находището включва два обособени етажа: долен етаж – в подложката на Софийския грабен и горен етаж – в седиментния пълнеж на грабена. Минералните води от находище Казичене – Равно поле (дълбоко) са привързани към напуканите и кавернозни доломити и доломитизирани варовици от Искърската карбонатна група, залягащи на дълбочина повече от 600 m. Като горен водоупор на термоводоносния хоризонт се явяват глинестите пластове в долнището на Гнилянската свита.Находището е разкрито чрез 16 проучвателни сондажа, 4 от които в района на с. Казичане и 12 – в района на с.Равно поле. Водите имат пиезометричен напор над земната повърхност и при разкриване със сондажи излизат на самоизлив. Сондажите бързо намаляват дебита си–в резултат на сработване на еластичните запаси на термоводоносния хоризонт и твърде ограниченото му естествено подхранване. Най-високите температури са в района на с. Казичане – над 80 °С, като постепенно, в посока към с. Равно поле намаляват до 55 – 60 °С.Площта, заета от термоводоносния хоризонт е около 33 km2. В хидродинамично отношение той представлява закрита структура с непроницаеми граници в план. Естественото му подхранване най-вероятно се осъществява по тектонски нарушения.За експлоатация на минералните води от находището в периода 1982-83 г. в землището на с. Казичане са прокарани 4 дълбоки проучвателно-експлоатационни сондажа: Р-1хг, Р-2хг, Р-4хг и Р-6хг с дълбочина от 686 до 1380 m. От тях само Р-1хг и Р-2хг разкриват доломитите от находището и са оборудвани за експлоатация. В резултат на направените изпитания и режимни наблюдения на сондажи Р-1хг и Р-2хг е установено, че термоводоносната зона има ограничено естествено подхранване и е прието експлоатацията на минералните води от находище Казичене – Равно поле (дълбоко) да се осъществява единствено чрез сондаж Р-1хг. По химически състав водата от находище Казичене – Равно поле (дълбоко) е HCO3-SO4-Na-Ca, с температура 60 – 81 °С, обща минерализация 0.83 – 0.88 g/l, флуор 1.6 – 1.9 mg/l и метасилициева киселина 60 – 104 mg/l. Микрокомпонентите са в незначителни количества. Хидросулфидите и сяроводородът са значителни (0.83 и 0.15 mg/l), което определя характерният мирис на водата. Значително е и съдържанието на амониевия йон (6.13 mg/l). Проведеният анализ на газа, разтворен в термалната вода показва високо съдържание на азот и въглероден двуокис.

 

          Находището Казичене-Равно поле е разкрито чрез сондаж С-11 (Мирчев, 1971), прокаран през 1966 г. във връзка с проучването на Софийския въглищен басейн. Минералните води са акумулирани в песъчливите пластове на Гнилянската свита. При разкриване на находището със сондажи, термалните води излизат на самоизлив. Температурата на водата се изменя от 40 до 64 °С, а дебитът на първоначалния самоизлив не превишава 6-7 l/s.Долният неогенски водоносен хоризонт в който е формирано находището, представлява сравнително закрита хидрогеоложка структура, ограничена в план от непропускливи или слабопропускливи литоложки граници. Площта заета от хоризонта между непроницаемите граници и р. Искър е около 60 km2. Инфилтрационното подхранване е незначително. Тази хидродинамична схема предполага невисоки експлоатационни ресурси, основно за сметка на сработване на еластичните запаси и приток на води през литоложките прозорци.В района на с. Казичене водите на хоризонта са разкрити от 11 бр. сондажи, а в района на с. Равно поле – от 2 бр. От всички сондажи, за експлоатация са оборудвани само три: С-4хг и С-5хг (Казичане) и С-11 (Равно поле). При направеното обследване на находището към 02.2011 се установи, че сондажи С-4хг и С-5хг (с. Казичане) са затворени и не се експлоатират. Единствено проучвателен сондаж С-28хг, който е каптиран като чешма изтича на самоизлив с дебит 0.32 l/s, при температура 39 °С и електропроводност 680 μS/cm. Водата се ползва за питейни и хигиенни нужди от населението.В района на с. Равно поле, проучвателен сондаж С-53хг е изоставен и изтича на самоизлив при температура 51.3 °С, електропроводност 750 μS/cm и дебит около 3 l/s. Водата не се използва. Сондаж С-11х е поставен на кранов режим и изтича на самоизлив при температура 51.6 °С, електропроводност 797 μS/cm и дебит около 2 l/s. Водата се ползва за хигиенни нужди в чешма за обществено водоползване.По химически състав водите от находището са HCO3-Na, като в района на с. Равно поле имат повишено съдържание на сулфати. Общата минерализация варира от 0.27 до 0.89 g/l, температурата – от 36 до 65 °С, съдържанието на флуор – от 0.3 до 1.0 mg/l; метасилициевата киселина – от 36 до 61 mg/l. В газовия състав изцяло преобладава азотът (95-98 об. %), а СО2 е представен със слаби следи.Газовите и хидрохимичните изследвания характеризират минералните води от находището, като азотни, алкални, содови, слабоминерализирани акратотерми, с относително повишено съдържание на хелий и с благоприятни питейни и лечебни качества.

 

         Находище на минерална вода „Панчарево” се намира на 12 km югоизточно от центъра на София. То е разположено в непосредствена близост северно до едноименното селище, което е балнеологичен курорт от местно значение.Минералната вода, която е основен лечебен фактор в курорта, се използва още от дълбока древност. Запазените останки от римски зидове, басейни и др. находки свидетелствуват, че изворите са били познати и ценени още в римско време.В по-новата ни история има свидетелства, че минералните извори са били посещавани от жителите на София и околностите, но бани около тях, както изглежда, не е имало. Едва през 1894 г. се възобновяват два от случайно откритите стари  басейни, а през 1903 г. се изгражда банята.Находището е проявено само чрез естествени изходища на минералната вода, които образуват две изворни групи. Едната група – западната е разположена на левия бряг на р. Искър на кота около 600 m, под шосето непосредствено до сегашната сграда на банята. Другата група извори отстои на около 100 m източно от първата, на близо 18 m по-ниска кота, като преди завиряването на яз. Панчарево е лежала в коритото на р. Искър, покрай десния бряг. Минералните извори излизат от силно разломени среднотриаски доломитни варовици в съседство със сенонски андезити.Западната (горната) изворна група е каптирана през 1937/1938 г. с помощта на събирателна галерия. Непосредствено след направата на каптажа от инж. Б. Радославов е измерен дебит 4.21 l/s и температура 47 °С. По-късно данните за дебита показват изменения в границите 4.0 – 4.4 l/s, а температурата – 47 – 47.7 °С.Източната (долната) група извори заема площ около 30 m2. Тук доломитите са покрити от речни наноси, предимно чакъли, с дълбочина 2.5 – 3 m. Дебитът и температурата на водата на тези разсеяни извори според геолога Л. Ванков са били съответно 4.17 l/s и 48 °С, а според инж. Б. Радославов същите, измерени преди каптирането на горната изворна група са били 1.34 l/s и 47 °С. Б. Радославов споменава още, че след разкриването на главния грифон на западната изворна група там се е получил значителен прираст на дебита, а се е забелязало намаление на дебита на източното изворно място, т.е. установена е била пряка хидравлична връзка между двете групи извори.От 1951 г. започват дискусии за това как да се предпазят минералните извори от евентуални вредни влияния при изграждането и завиряването на яз. Панчарево, на дъното на който остава източната изворна група. През 1956 г. е извършено каптирането на долните извори под ръководството на инж. П. Петров. Изпълнен е общ каптаж – като вертикална шахта, надзидана с кула, която стърчи над нивото на водата в езерото (тип „каца”). В дълбочина е монтирана помпена станция, която изпомпва минералната вода и я тласка (подава) към консуматорите на брега. Експлоатационното ниво е на кота 581.67 m след завършването на яз. Панчарево.През 1959 г. е извършено прекаптиране на горните извори. Изградена е каптажна галерия („тунел”), която проследява водоносната пукнатина и дренира термалните води при по-ниско експлоатационно ниво (599.15 m). Дебитът нараства над два пъти.

 

     Като хидрогеоложка формация, находище „Панчарево” може да се отнесе към категорията на пукнатинните водоносни зони. Независимо, че водовместваща среда са скалите от Искърската карбонатна група , никъде в зоните на тяхното повърхностно разкритие или по откосите на кариерите не се забелязват процеси на карстификация, съпроводени с проявата на характерни карстови форми (кари, понори, въртопи, валози, каверни и др.). Валежните и повърхностните води инфилтрират в дълбочина по гъста мрежа от пукнатини (в изветрителната зона) и достигат до тектонските нарушения (разломи) в зоната на ендогенна напуканост. Разломите представляват основните водопроводящи канали (жили) по които инфилтрационните води слизат в дълбочина, превръщайки се в пукнатинно-жилни подземни води с дълбока циркулация. В резултат на хидрохимичните реакции на контакта „вода-скала” и въздействието на геотермичното поле, споменатите подземни води формират своя състав и свойства, превръщайки се в термоминерални води със специфични химични, газови и балнеологични показатели.Зоната на подхранване на находището съвпада със зоната на разкритие на триаските варовици и доломити на земната повърхност. Същата има площ около 1.5 km2 и заема билните части на района, западно от минералната баня при с. Панчарево. Характерна особеност е, че през зоната на подхранване протича р. Косанин дол, която няма акумулативна тераса и тече директно върху напуканите карбонатните скали. Реката има силно променлив отток през годишните сезони, но и в най-засушливите периоди поддържа минимален отток от няколко десетки l/s. По такъв начин, чрез просмукване на речни води в дълбочина се обезпечава речно подхранване на находището дори в най-засушливите годишни периоди, когато валежното подхранване е нулево. Хидрогеоложката и санитарно-хигиенна охрана на зоната на подхранване има особено значение за обезпечаване защитата на минералните води от замърсяване и изтощаване.За състава и качествата на минералната вода от находище „Панчарево” съществуват многобройни анализи, направени в периода 1896-2000 г. По йонен състав и микрокомпоненти, водата от двата извора е аналогична. Тя е хидрокарбонатна-калциево-магнезиева, с обща минерализация 0.46 – 0.48 g/l, с неутрална реакция, умерено твърда. Разтворените газове са азот, въглероден двуокис и благородни газове. Съдържанието на флуор е незначително 0.2 – 0.3 mg/l. Съдържанието на метасилициева киселина е под балнеозначимите концентрации – 20 – 30 mg/l. Не съдържа хидросулфиди и сяроводород. Съдържание на радон е около 5 емана/л.В балнеоложко отношение водата оказва благоприятно влияние върху заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични заболявания, а също и стомашно-чревни и бъбречно урологични заболявания.

 

          Находището в Железница  е едно интересно и със сравнително голям потенциал за утилизиране находище на минерални води, което не е разработено до момента. Находището се намира на около 2 км източно от с. Железница и проявено чрез две групи естествени извори – група в долината на р. Селска и група в долината на р. Ведена. Групата в долината на р. Селска (Железнишката река) е разположена по десния бряг на реката (Петров и кол., 1996-а), на надморска височина около 890 m. В участък от стръмния скат с дължина около 80 m, от пукнатини в диоритите на Планския плутон излизат 13 извора. Два от изворите с най-голям дебит са каптирани с плитки бетонни шахти. В целия участък скалите са силно напукани и разломени. Преобладава СИ-ЮЗ ориентираната пукнатинна система, наи-често с променлив наклон на ЮИ, по-която са наредени отделните извори. Дебитът на изворната група е измерван многократно през годините, като стойностите варират от 3 до 9 l/s, при температура на водата от 23 до 32.5 °С.С оглед дълбочинно проучване на находището и разкриването на допълнителни количества минерална вода, през 1972 -1973 г в границите на изворната група (до най-западните извори) са прокарани два проучвателно-експлоатационни сондажа (Кръстев, 1975): С-1хг (с дълбочина 236.1 m) и С-2хг (с дълбочина 600.2 m) – разположен на 8 m западно от С-1хг. На 11.03.1972 (преди сондажните проучвания) е измерен сумарен дебит на изворната група Q = 8.2 l/s при температура 24.5 – 31.5 °С.Сондаж С-1хг пресича силно напукан интервал в диоритите на дълбочина 176 – 234 m и разкрива вода на самоизлив (08.08.1972) с първоначален дебит Q = 20 l/s и температура 28 °С. Статичното водно ниво е на 9.05 m над терена. На 14.04.1973 дебитът на сондажа е намалял до Q = 12.1 l/s при температура на водата 30 °С. Сондаж С-2хг пресича пукнатинна зона на дълбочина 247 m и разкрива вода на самоизлив (29.04.1973) с първоначален дебит Q = 2.15 l/s и температура 30 °С. Статичното водно ниво е на 9.15 m над терена. Сондажите са оставени да текат свободно на самоизлив в резултат на което, дебитът на естествените извори намалява съществено, като най-високо разположените извори пресъхват.Находище Железница няма утвърдени експлоатационни ресурси съгласно действащата нормативна уредба в България.Минералната вода от находище Железница е HCO3-SO4-Na, с обща минерализация 0.26 - 0.34 g/l, флуор 1.8 – 2.0 mg/l и метасилициева киселина – 45 mg/l.

 

Обществени поръчки

Конкурси

Обяви

  • Одобрен е ПУП на с.Кривина
    С Решение №354 е одобрен ПУП на с.Кривина,район Панчарево Решението може да бъде обжалвано по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ пред Административния съд – София-град, в 30-дневен срок от съобщаването. Жалбите се подават в район „Панчарево“ и се изпращат в Административния съд – София-град, от отдел „Правно-нормативно обслужване“…
    Написана в Понеделник, 21 Август 2017 11:05 Прочетена 6 пъти Продължава...
  • ОБЯВА в изпълнение на чл.72 б,ал.3 от ППЗСПЗЗ
    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ ГРАД ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ПАНЧАРЕВО ОБЯВА
    Написана в Петък, 18 Август 2017 08:47 Прочетена 12 пъти Продължава...