logo panch

02
Фев 12

Пасарел

Актуални новини за с. Пасарел

         През 2012 г. има одобрена програма за асфалтиране със съдействието на Столична община на стойност 700 000 лв. До момента в район Панчарево е изпълнено асфалтиране на стойност над 1 млн. лв.      

На територията на район Панчарево, с. Пасарел е извършено почистване на реки, дерета и канали на стойност 8 652 лв. с цел намаляване на вредните последствия от кризи, бедствия и аварии. Пасарел е сред селата, включени в почистването.

На основание Решение № 7 от 27.07.2012 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет в следствие на земетресението от 22.05.2012 г., на територията на район Панчарево, с. Пасарел бяха извършени ремонти на следните обекти и сгради:

- 202 ОУ „Христо Ботев” – цялостен ремонт на покрив;

- ЦДГ 182 „Пчелица” – ремонт на покрив над котелното;

- Читалище „Просвета – 1929” – цялостен ремонт на покрив;

- Сградата на Кметството в с. Пасарел

Решение № 7 може да видите тук


История на с. Пасарел

Първото заселване на пасарелци е в местността Църквище. Тя се намира на 2 километра северозападно от днешното поселище.  Църквище е вдясно от турския път Г.Лозен, Пасарел, Самоков, преди това този път е ползуван от траките, след това от византийци, римляни, славяни / българи /.  Къщите са около 30 на брой.  

          Следващото преместване на древните пасарелци е около днешния храм “Свети Георги Победоносец”. В по-сетни години заселванията станали от двете страни на главния път София – Горни Лозен – Долни Пасарел – Самоков, южно от храма “Свети Георги”.  

           Заселване и имало в близост до извора Локвата, в началото на Гарванечки дол и в Ревулското кале.

         Днес къщите на селото са разположени в едно неголямо полце, между две планини – Лозенската и Плана, на левия бряг на река Искър. Надморската му височина е 750 метра. Намира се на 30 километра югоизточно от София и на толкова километра от Самоков.    

До 1960г. селището е на административно подчинение на гр.Сомоков, а след 1960г. е присъединено към Столичния град, под управлението на I-ви столичен район /Ленински/. През 1971г. е образуван нов столичен район – “Девети септември”, в който са включени селата около София.

До 1954 година са съществували Долни и Горни Пасарел. Тъй като с.Горни Пасарел е останал на дъното на язовир “Искър”, сега съществува само Долни Пасарел и затова започнаха да го назовават само с името Пасарел. Такива сега са и пътните табели за селото, които са поставени край шосето София – Самоков.  

         Наименованието Пасарел е твърде интересно. Има много версии, една от които е свързана с царуването на Калоян /1197-1207/. Когато през 1205 г. Калоян пленява император Балдуин Фландърски заедно с 4000 пленници решава да ги разсели в различни крайща на държавата си, за да може да ги държи в подчинение.   И така: Маркиз дьо Сент Бьов и неговите хиляда души - край днешното село Бов, граф Орландо в Орландовци край София, конт дьо Фрей в Кондофрей - Кюстендилско и барон Арел в Пасарел.

           Според друга версия Пасарел означава проход на Арел. Пасс – pass - от латински /френски/ - проход. От същия корен са passer /пропуснат/, пасаж – френски – pass-age. Проход, коридор, покрита улица, която съединява две улици; passé - минал; passager – пътник, който се движи с превозно средство. Девизът на испанските революционери от 1936г. е NO PASARAN – няма да минат.  

Към 1840 год. в Долни Пасарел е върлувала болестта “чума”. Тогава долнопасарелци избягали от селото, останали само няколко рода. Тогава селото получило прозвището Пусти Пасарел.

        Краеведските проучвания подсказват, че заселвания в землището на селото е имало още по времето на траките - VІ–V век пр.н.е. Когато през 50-те години започва строежа на язовир “Искър” и се налага изселването на жителите от село Горни Пасарел е разкопана намиращата се в селото могила. Разкопаването се извършва под ръководството на археолога Ив.Велков, а писателката Елена Огнянова описва станалите разкопки, описва и преживяванията на горнопасарелци преди изселването. Останалите все още зидове в Ревулското и Еврейското кале също са от времето на траките (сердите). Същите крепости след това се използвани от римляни и други завоеватели на нашите земи.

В землището на с.Пасарел съществуват две тракийски могили – едната е в Криви град, а другата е в Криво перо. Могилите не са проучвани.

Все в околностите на с.Пасарел е намерена статуя на бог Ескулап (Асклепий) – бог на медицината. Статуята се пази в Националния археологически музей в София. Същата е от мрамор – главата липсва. Този бог е почитан от траки и римляни.

Покрай зидовете на Еврейското кале е намерена монета, която се оказва от времето на византийския император Юстиниан ІІ (565–578). Друга монета, която е намерена, е от 305–337 година и е сечена на името на император Константин І Велики.

Историческите данни за Пасарел от времето на І и ІІ –ро българско царство са оскъдни, но се допълват от данни, намерили място във фолклора – народните песни, легендите и преданията. В редица документи се виждат много важни факти от съдбата на село Пасарел.  

          Съдебни дела от 1611 и 1618 г. показват, че по нашите земи е имало непоносимост към самозабравили се турски управници. Премахнати са турски първенци и понеже не са заловени виновниците, налаган е кръвен данък на живеещите в близост да мястото на убийството. Трябвало е да се заплати със златни пари /жълтици/. Долнопасорелци не могли да съберат исканата сума, жълтиците били заплатени от Горнолозенци и за сметка на това те ни взели имота от Стражарски дол до прохода Бърдо, една плодородна местност, в която бликат два, три карстови извора – Матеин, Брайнов и др. Вземат ни и Галовата кория, цялата Луповица /лупи-вълк/ до Чунанин дол, дори преминават в Плана планина и ни вземат десния склон на река Планщица – наричат местността Купено – от глагола купя /купен продукт/.  

         Руските освободители идват в Пасарел на 23, 24 и 25 декември 1877г. Най-напред пристига разузнавателен казашки отряд начело с генерал-майор Черевин Петер Александрович, който е съпровождан от Лозенски поп Къшо, /сподвижник на Васил Левски/. След него на същата дата - 25 декември 1877г. пристига и шестхилядният отряд на генерал-лейтенант Николай Николаевич Веляминов. Генералът е посрещнат тържествено - с бяла пита и паничка пчелен мед.  

          След Освобождението животът на село Пасарел започва да се подобрява.   Избран е грамотен кмет, общината има писар, който същевременно е учител и певец в черквата.  

В 1883г. селото е посетено от професор Константин Иречек. В книгата си “Пътуване по България” той пише: ”Например в село Долни Пасарел /117 къщи, 723 жители/ видях на 1883г. общинския архив, който се състои от 250 къси пръчки за всяко лице и четири дълги с общинските записи. Кметът знае кому коя пръчка принадлежи, също и всеки селянин знае белега на своята клечка, който белег е изрязан в горния край и се състои от различно число хоризонтални и вертикални черти, различно кръстосани. Пръчките бяха все с четириъгълен разрез: от едната страна се правят резките за туй, що е длъжен да даде, а от другата – за туй – що е вече дал.” Това е описание на така наречения рабош, на който отбелязвали данъците на данъкоплатците.  

Рабошите са били необходими, защото голяма част от данъкоплатците са неграмотни. Освен това рабошите не позволяват да се правят изнудвания при заплащане на данъците. Белегът за плащане на данъка се поставя веднага и копие от него остава и в кметството и в платеца.  

По това време кмет на селото е Рангел Морев. Той е грамотен. Потеклото му е от село Яребковица, Самоковско. Минавайки през селата, Иречек има и друга задача: да подтиква селските кметове да строят сгради за училища.  

           През 1888г. - 5 години по-късно - професор Иречек отново минава през Пасарел, като пътува от Самоков за София. В своята книга “Пътуване по България” отбелязва: “В село Долни Пасарел виждам вече други носии: тесни бели беневреци панталони. В Самоковско господствува друга носия и друго подречие. ” - Така Иречек поставя пасарелци към етноса на Софийските шопи.

Особено тревожно пасарелци преживяват дните и нощите, когато долитат тежките англо-американски бомбардировачи да разрушават София. При едно от нахлуванията те са толкова много /към 150 броя/, че за момент затъмняват небето над селото ни. А на 20 декември 1943г., към 11 часа, са засечени 60-70 летящи крепости и 50-60 изстребители. Една от битките се развива над село Пасарел. Тогава капитан Димитър Списаревски сваля една летяща крепост и атакува друга с въздушен таран /блъска се/ във вражеската машина. В този двубой са свалени два бомбардировача и три изстребителя. Загиват летците капитан Димитър Списаревски и поручик Георги Кюмюрджиев. Месершмитът на Димитър Списаревски започва да гори над селото и пада на по-малко от два километра северозападно от него в местността – Горуденица, край Стражарски дол. Там на това място днес има паметна плоча за героя кап.Списаревски.

        Електрифицирането на селото става през 1943 г. На 28 август /денят, в който почива цар Борис ІІІ/ електрическите лампи осветяват селото.    

На 2 април 1945г. е образувано женско дружество “Зора”. Негова ръководителка е Стоянка Трайкова Благоева и някои от учителките от началното и прогимназиалното училище. Това дружество поема инициатива да се изпратят за фронта колети от храна и плетива.

             След Освобождението – до наши дни кметове са: Рангел Морев, Кръстьо Попов, Стоян Митрев Бакалски, Рангел Панев Мрацинярски, Димитър Ганев, Димо Николов, Велин Стоймиров Лютаков, Кръстьо Илиев Бетов, Стойне Стойчов Андзов, Велин Гюров Петков, Стоимен Стоилов Гулев, Христо Стоймиров, Димитър Здравков, Рангел Митев Делийски, Георги Гюров /от Калково/, Йордан Попгеоргиев /от Самоков/, Асен Янков Стоичков, Рангел Божилав Вучков, Велин Атанасов Рогов, Благой Стоймиров Малинов, Георги Кръстев Ванев, Илко Петров Христов, Сандо Андреев Паунов, Кръстьо Владов Зарев, Ралица Георгиева Янева, Георги Николов Златев, Светла Георгиева Енева, Георги Славчев Георгиев, Светослав Антов. В момента кмет е Наталия Велинова Александрова.

          Основният поминък на пасарелци е земеделието и скотовъдството. Засява се ръж, ечемик и по-късно пшеница. Освен тях картофи, царевица, слънчоглед, фасул, чушки, коноп и лен. Най-рентабилно в тия години е било овцевъдството. Овцете са достигали до 6000 и дори повече бройки. В селото има 4 броя воденици – Клинчовата в Елака, Жабарската, Селската и Бакалската. Последна замлъква Селската воденица, която е църковна. Все още съществува сградата на Селската /Църковна/ воденица, но машините са разнебитени след смъртта на отец Велко. Коларо-дърводелските работилници се няколко. Модерна шивачница имат братя Божилови – Рангел и Стоян. Като шивач е работил и Трендафил Шивача, родом от с.Горни Пасарел. Ковачниците са две – Михал и Боре. Последният ковеч в Пасарел е Боби Стоянов /Циганина/.

Пасарел2

Храмът “Свети Георги Победоносец” е сътворен някъде в началото на 1600г. Черквата е вкопана дълбоко в земята и не е висока. В момента е в непосредствена близост до гробищата, затова черквата е некрополна.    

На територията на село Пасарел се намира Манастирът “Св.св.Ап. Петър и Павел”, който е на 5 км югоизточно от селото. Сгушил се е в подножието на Ревулското кале, а след построяване на язовирната стена е в близост до нея. Долнопасарелският манастир е възникнал през ХV век и е част от така наречената Софийска мала Света гора – всички манастири около София. Според местните предания и легенди тази света обител е опожарена от кърджалийски разбойници. Последното възстановяване – осъществено с безплатен труд на населението от Долни и Горни Пасарел, Долни и Горни Окол. Сега от манастирския комплекс е запазена само черквата и част от магерницата. Останалите сгради са разрушени през 50 – те години и манастирското стопанство е унищожено. Манастирската черква е строена през 1861–1863г.

Манастирът „Св.св.Ап. Петър и Павел” - с.Долни Пасарел е обявен за паметник на културата - ДВ бр.39/1973г. На 18 октомври 2002 година Националният институт за паметниците на културата го обявява за паметник на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение - Удостоверение 6877/18.10.2002 г. Този статут е запазен и до сега.

Ежегодно на Петровден (29.06) се провежа голям събор и курбан на трите села - Долни Пасарел, Горни Пасарел и Шишманово. След прекъсване, преди няколко години съборът се възобновява и се прави и днес.

Началото на организирана спортна дейност се започва през 1937 – 39 година. Първият председател на дружеството е Стайко Николов Ванев. Първата футболна топка е закупена за дружеството от учителя Асен Янков Стоичков, а първото футболно игрище е една равна и обширна поляна в местността Долната лъка.

Това футболно игрище е използувано до 1951-52г, докато не е разкопано от багери, които доставят баластра за строежа на язовира.

Днешното футболно игрище /спортен комплекс/ е направен на мястото на плодородни частни градини, които са засаждани със зеленчуци.

През 1960г. е създадено физкултурно дружество “Урвич”. Оформят се три футболни отбора – детски, юношески и младежки. Тренировките се провеждат ежеседмично. Всеки неделен ден има футболни мачове. Трибуните се пълнят със зрители, селото придобива празничен вид.    

На 18 април 1981г. е официалното откриване на спортния комплекс. Изградени са трибуни за зрителите на футболните мачове, направени са съблекални и бани за футболистите. Направено е волейболно и баскетболно игрище. Цялото пространство е оградено с желязна ограда, поставени са люлки, катерушки и пързалки за най–малките. Комплексът е запазен и непрекъснато се обновява.

След няколкогодишно прекъсване, с Решение от 02.02.2010 г. в СГС се регистрира Футболен клуб „Урвич–1960” - с.Долни Пасарел” с Председател Иво Асенов Николов. През изминалите няколко години клубът постига доста добри успехи и продължава да се готви усилено за новия сезон.

 Пасарел

Кметство: Пасарел

Кмет: Наталия Александрова

Секретар: Даниела Кръстева

Адрес: ул. Ракита № 2

Телефон: 02/992-42-25; 02/992-42-35

WEB Сайт: www.pasarel.eu

 

Население 1 272 (ГРАО, 2010-12-15)

Землище 52,345 km²

Надм. височина 750 m

Пощ. код 1165

ЕКАТТЕ 22472

Обществени поръчки

Конкурси

Обяви

  • Одобрен е ПУП на с.Кривина
    С Решение №354 е одобрен ПУП на с.Кривина,район Панчарево Решението може да бъде обжалвано по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ пред Административния съд – София-град, в 30-дневен срок от съобщаването. Жалбите се подават в район „Панчарево“ и се изпращат в Административния съд – София-град, от отдел „Правно-нормативно обслужване“…
    Написана в Понеделник, 21 Август 2017 11:05 Прочетена 6 пъти Продължава...
  • ОБЯВА в изпълнение на чл.72 б,ал.3 от ППЗСПЗЗ
    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ ГРАД ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ПАНЧАРЕВО ОБЯВА
    Написана в Петък, 18 Август 2017 08:47 Прочетена 12 пъти Продължава...