БИСТРИЦА
Начало
Бистрица е курортно селище разположено е в подножието на Витоша, на 10 км. югоизточно от центъра на столицата, между кв. Симеоново и Панчарево.
От 1998 г. с решение на Столичния Общински Съвет Бистрица е обявена за курортна зона, а прилежащите ѝ девет вилни зони са със статут на квартал в рамките на Столична община.
През Бистрица минават три реки - Янчовска и Стара река, които се сливат и образуват река Бистрица, която пресича изцяло Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Протежението на Калната река от природен парк "Бистришко бранище" до Бизнес парк Младост, служи за граница между Бистрица и Симеоново.
В Бистрица се намира най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България - пречиствателна станция "Бистрица". Над селото минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Над Бистрица е разположен и природен парк "Бистришко бранище" - един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина.
Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Със същото име фигурира на картата на Второто българско царство, а в легендата към нея е означено като крепост. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села - Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били 3 сестри - Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.
Манастирите и черквата (в миналото манастир "Св. Никола") са част от средновековния комплекс Софийска Света гора, съставен от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси.
Село Бистрица е известно с Бистришките баби прочули се с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука из целия свят. През 2005 г. са включени в списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Също така, Бистришката четворка – първият оркестър за народна музика в България, основан още през 1934 г. към местното читалище.
TРАНСПОРТ
Автобусни линии № 69, 98,,70 и 314
ПЪТЕКИ
с.Бистрица - хижа "Алеко"
В селото има:
Двама общопрактикуващи лекари, два стоматологични кабинета и три ветеринарни кабинета.
КВАРТАЛЕН - ул. "Ивайло" № 11
тел:
Приемно време: 16:30 - 17:30 часа
ПОЩА
ул. "Никола Крушкин"
Работно време: 07:30 - 12:00 и 13:30 - 17:00
КМЕТСТВО БИСТРИЦА:
Кмет: Самуил Попов
Приемно време: Сряда 09:00-12:00 часа
Надежда Петрова – Специалист
Анелия Игликина – Старши специалист
Работно време:Всеки ден 08:30 – 17:00 часа
Адрес: ул. „Никола Крушкин” № 34
Телефон: 02/992-20-21
Галерия
Новини
НАЗАДНЧ "Св.Цар Борис I - 1909"
ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТИ ЦАР БОРИС I – 1909"
Адрес: с. Бистрица, ул. „Шопско хоро" № 1
РАБОТНО ВРЕМЕ НА БИБЛИОТЕКАТА
от Понеделник до Петък
oт 08:30 до 12:30 часа
от 15:00 до 18:30 часа
Почивни дни: събота и неделя
Библиотекар: Татяна Милкинска
Телефон библиотека: 02 / 992 21 17
РАБОТНО ВРЕМЕ НА ЧИТАЛИЩЕТО
От Понеделник до Петък
от 08:30 до 21:30часа
Почивни дни: събота и неделя
Председател: Стефан Маджаров
Секретар: Венера Кривинска - тел.02 992 21 17
e-mail: chitalishtebistritsa@abv.bg
Идеята за създаването на Читалище „Св.Цар Борис I – 1909“ с.Бистрица, възниква благодарение на будния ум на бистричанина Младен Ангелов Амзин,
известен повече като бай Денко. Той купува къща и я ремонтира на собствени разноски. Негови съмишленици и помощници в инициативата му са учителите и свещеникът на селото.
Годината е 1909 и реализирането на идеята на бай Денко е увенчано с успех – на 9 май под мотото „Въздържание, просвета, честен труд“ е осветено първото читалище в Софийското поле – „Свети Цар Борис I“ !

Така стъпка по стъпка започва да се гради културният живот на селото. Благодарение на всичко направено от бай Денко духовният живот в село Бистрица се развива и обогатява и в настоящето.
През 1968 година читалището се помещава в новопостроена сграда с киносалон с 300 места, малка зала за събрания и кръжоци, библиотека с книжен фонд 17 000 тома.

Специално развитие в читалището получава театралната дейност, като главните участници и двигатели на сценичните драматизации са учителите.

През годините читалището събира съмишленици за различни кръжоци и клубове по интереси: драматичен състав, народни инструменти, дърворезба, школи по езици, певчески формации, детски център.
Днес библиотеката разполага с 17 667 тома книги, като половината от читателите са до 14 годишна възраст.

Основен приоритет в дейността на културния център е издирването, съхраняването и популяризирането на регионален песенен и танцов фолклор. И първите , които допринасят за развитието в тази насока, са основателите на „Бистришката четворка“.През 1936 година по инициатива на Деян Матеин /тамбура/, Йордан Белкин/гъдулка/, Ангел Кривински /гайда/ и Стоян Рангелов /кавал/ - всички родом от Бистрица – се създава прочутата фолклорна група „Бистришка четворка“.

До 1940 година „Бистришката четворка“ е постоянен сътрудник и участник на живо в предаванията на Националното радио. Първият им запис в „Радио София“ се осъществява на 18 ноември 1940 година. За цялата си творческа история те успяват да издадат четири плочи , да попълнят репертоар от 192 песни да изнесат над 350 изпълнения. Групата прославя родния фолклор както в страната, така и в чужбина.
Музикантите от „Бистришката четворка“ дават основата и проправят пътя за сформирането и развитието на читалищния ансамбъл „Бистрица“.
Ансамбъл „Бистрица“ е основан през 1949 година и е наречен на името на селото. Днес той включва две певчески групи за полифонично пеене, танцов състав, мъжка певческа група и оркестър.
Музикантите от оркестъра продължават традицията на „Бистришката четворка“ и изпълняват автентични местни мелодии.

В пресъздаването и изпълнението на отделни обредни елементи и на цели обичаи ансамбъл „Бистрица“ се доказва през годините като своеобразна съкровищница на местното нематериално културно наследство. Сред обичаите, които ансамбълът изпълнява в цялост /песни, танци и разкази/, са включени сватба, Лазарица, Коледуване, Бабин ден, Белене на платно, Тодоров ден и др.

Сърцето на ансамбъла са легендарните и световно известни Бистришки баби, популярни с автентичното си шопско пеене. Музикалният израз, запазен в Бистрица, е асоцииран със специфичен тип полифонично пеене, което експертите определят като диафония и вероятно е една от най-ранните форми на музикално мислене в света и със сигурност принадлежи към предхристиянските култури.

През последните двадесет години Бистришките баби подготвят поколение, което да съхрани и занапред специфичното им фолклорно наследство.
Възрастните жени и групата млади момичета са известни като „Бистришките баби и техните внучки“.

Уникалните умения на ансамбъл „Бистрица“ са известни по цял свят. Ансамбълът има редица покани за участия у нас и в чужбина всяка година, като досега е изнасял представления в над 20 държави.
Бистришкият автентичен фолклор е многократно показван във Франция, Великобритания, Италия , САЩ, Испания, Унгария, Чехия , Словакия, Белгия, Германия, Австрия, Гърция, Турция, Румъния, Словения, Хърватия, Македониия, Мароко, Латвия, Литва, Русия.
Наред с многобройните си награди през 1978 година ансамбъл Бистрица получава Европейска награда за фолклорно изкуство и Хердерова награда, присъдена от фондация „Алфред Тьопфер“ за изключителни постижения и заслуги в областта на традиционната музикална култура, Хамбург – Германия, а най-голямото признание читалището получава на 25 ноември 2005 година, когато на официална церемония в централата на ЮНЕСКО в Париж, Генералният директор господин Куичиро Мацуура обявява вписването на „Бистришките баби“ като първата европейска група в списъка на „Световните шедьоври на нематериалното културно наследство“.

Освен ансамбъла, в читалището има два детски и един младежки танцови състава, две лазарски групи, коледарска група, певческа група „Шопкините“
Днес в читалището се организират и провеждат школи по акордеон, китара, пиано. Вече има и драм състав, клубове по народни танци.
През цялата година се подреждат различни тематични изложби.
Всяка година, в края на месец май на открита сцена в селото се провежда празник на с.Бистрица, организиран съвместно с читалището и кметството.
Винаги на този ден каним участници от различни краища на България.
Правим концерти всяка година за Коледа както и за много други празници.
От две години провеждаме двудневен акордеонен конкурс съвместно с фондация „Георги Гълъбов“. Тази година ще участват 33 акордеонисти от чужбина и 56 от България. Първата вечер ще има концерт на ансамбъл „Бистрица“ , Акордеонен секстет "Акордеомания" от Национално училище по изкуствата "Панайот Пипков"-Плевен и Дуо"Диагонал" от Дания.
Втората вечер ще има гала концерт на участниците в конкурса.
През годините Читалищното Настоятелство, служителите и съратниците му влагат уменията и изобретателността си , за да поддържат и утвърждават родовата памет на Бистрица и бистричани. И в миналото и днес дейността на читалището е ръководена от идеята да се съобразява и да отговаря на интересите на населението.
Така „Свети Цар Борис I“ работи и ще продължава да работи като изграден и актуален за търсенията на съвременността културен център, събиращ, съхраняващ и популяризиращ наследството ни и пазещ нашата идентичност.
История
Бистрица е курортно селище разположено е в подножието на Витоша, на 10 км. югоизточно от центъра на столицата, между кв. Симеоново и Панчарево.
От 1998 г. с решение на Столичния Общински Съвет Бистрица е обявена за курортна зона, а прилежащите ѝ девет вилни зони са със статут на квартал в рамките на Столична община.
През Бистрица минават три реки - Янчовска и Стара река, които се сливат и образуват река Бистрица, която пресича изцяло Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Протежението на Калната река от природен парк "Бистришко бранище" до Бизнес парк Младост, служи за граница между Бистрица и Симеоново.
В Бистрица се намира най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България - пречиствателна станция "Бистрица". Над селото минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Над Бистрица е разположен и природен парк "Бистришко бранище" - един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина.
Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Със същото име фигурира на картата на Второто българско царство, а в легендата към нея е означено като крепост. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села - Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били 3 сестри - Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.
Манастирите и черквата (в миналото манастир "Св. Никола") са част от средновековния комплекс Софийска Света гора, съставен от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси.
Село Бистрица е известно с Бистришките баби прочули се с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука из целия свят. През 2005 г. са включени в списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Също така, Бистришката четворка – първият оркестър за народна музика в България, основан още през 1934 г. към местното читалище.

